Отговорът в България през 2025 г. звучи така: директорът. Благодарение на модела на делегираните бюджети, той вече не е само администратор, а активен финансов мениджър, носещ отговорност за реалните възможности и посоките на развитие в своето училище.

Какво представлява делегираният бюджет?

С въвеждането му през 2007 г., училищата у нас започват да получават средства на база броя ученици – модел, познат под името „парите следват ученика“ . Това означава, че всяко дете, записано в дадено училище, осигурява на институцията определен единен разходен стандарт – фиксирана сума, която държавата отпуска за нуждите на неговото образование.

Средствата обикновено се използват за:

• заплати и осигуровки на персонала;

• текуща издръжка – отопление, осветление, хигиена;

• учебни материали и помагала;

• ремонтни дейности и поддръжка;

• извънкласни дейности и квалификация на кадрите.

Директорът, подпомаган от счетоводител и екип, разпределя тези средства самостоятелно, в рамките на нормативно определените пера.

Какво дава този модел?

1. Автономия и отговорност
Делегираният бюджет дава на директорите свобода, но и изисква визия. Те трябва да преценят къде училището има нужда от инвестиции и как да разпределят средствата така, че да се повиши ефективността и удовлетвореността – както на учители, така и на ученици.

2. Мотивираност за качество
Колкото по-добро е училището – по-иновативно, по-добре организирано, по-привлекателно за родителите – толкова повече ученици се записват и толкова по-голям става бюджетът му. Това създава естествена мотивация да се инвестира в развитие и среда на учене .

3. Гъвкавост спрямо локалните нужди
Селско училище с по-малко деца и градско училище с няколко паралелки имат различни потребности. Моделът позволява на директора да действа според реалната ситуация, а не по централно наложени шаблони.

Но какви са предизвикателствата?

Финансова нестабилност при спад в броя ученици
Намаляването на учениците директно води до намаляване на бюджета. Това застрашава по-малките училища, особено в селските райони, където демографската криза е остър проблем. За да компенсира това, държавата предвижда допълнителни компенсаторни средства – т.нар. „малки защитени училища“.

Административна тежест
Финансовата автономия изисква компетентно управление. Много директори са педагози по призвание, но не са обучени икономисти. Това ги принуждава да се занимават със счетоводство, обществени поръчки и одити – време, което иначе би могло да се посвети на педагогическо лидерство.

Ограничена предвидимост и забавяния
Понякога разпределението на средствата от централния бюджет се бави, или пък възникват неочаквани разходи (например при скок на цените на енергоносителите), което поставя директорите в трудно положение.

Българският модел в международен контекст

България е една от страните, която постепенно премина от централизирано към децентрализирано управление, включително чрез финансирането. Това я доближава до модели като този в Естония – където директорите разполагат със собствен бюджет, изготвят доклади за самооценка и носят отговорност за резултатите.

Финландия от своя страна разчита на общинско финансиране, което дава по-голяма финансова устойчивост, но също така поставя училището под местен контрол. Нидерландия е пример за пълна автономия и равнопоставено финансиране между публични и частни училища, без такси – модел, който България частично започна да прилага след 2018 г.

Добри практики от българските училища

• Инвестиране в квалификация – много директори използват спестени средства от енергийната ефективност или оптимизиране на дейности, за да изпращат учители на допълнителни курсове .

• Обновяване на материалната база – макар ремонтите да са тежки разходи, с разумно планиране и участие по национални програми, редица училища обновиха кабинетите си по природни науки, ИТ и изкуства .

• Създаване на вътрешно училищно „банково ядро“ – някои училища развиват вътрешни екипи за проектно финансиране, с цел кандидатстване по НП или европейски програми.

Моделът на делегирани бюджети е инструмент за развитие, но не е универсално решение. Той работи, когато е съчетан със:

• компетентно лидерство;

• възможности за обучение и подкрепа на директорите;

• прозрачност към родителите;

• гъвкави компенсаторни механизми от страна на държавата.

Ако директорът е „капитан на кораба“, бюджетът е неговият компас – с него той може да води училището към по-светло бъдеще или да се загуби в бурното море на бумащината. Затова системата не бива само да делегира, а и да подкрепя .

Основни нормативни документи:

1. ПМС № 219 от 2017 г. – регламентира делегираните бюджети, единните разходни стандарти и финансирането на училищата.
   Документ и приложимо ръководство от Министерството на финансите minfin.bg+9minfin.bg+9researchgate.net+9iki.bas.bg+2documents1.worldbank.org+2researchgate.net+2

2. Наредба № 4 от 20 април 2017 г. – урежда структурирането на щатни бройки и заплащането на труд на педагогическия и други персонал в училищата.
   Официален текст в Lex.bg lex.bg+8lex.bg+8lex.bg+8

3. Наредба № 4 – изменения през 2022 и 2023 г. – актуализации относно нормиране и заплащане на труда, съдържащи промени в минималните основни заплати.
   Изменение от 2022 г. iki.bas.bg+15lex.bg+15strategy.bg+15
   Изменение от 2023 г.

Научно-изследователска литература:

4. Монография от Инстиута за икономически изследвания при БАН (2025) – „Делегираните бюджети в училищата – същност, правомощия и финансови ресурси“ (период 2008–2023 г.).
   Официален PDF на сайта на Икономическия институт – BAS lex.bg+15iki.bas.bg+15researchgate.net+15

5. ResearchGate копие – същата монография, за свободен достъп.
   ResearchGate статия и PDF moew.government.bg+3researchgate.net+3iki.bas.bg+3

Когато говорим за училищното образование в България, не можем да подминем неговата нормативна архитектура – онзи устойчив фундамент, върху който се гради всяка класна стая, всяка директорска политика, всяко нововъведение и всяко дете, което тръгва по пътя на знанието.

Законът като основа на доверие и отговорност

Сърцето на управлението на училищното образование у нас е Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), в сила от 2016 г. Този закон не просто регламентира структури и институции – той очертава философията на образованието като право и като обществена отговорност. В него се съдържат принципи като:

• равен достъп до качествено образование;
• автономия на образователните институции;
• участие на общността в управлението;
• стремеж към развитие на компетентности, а не само усвояване на съдържание.

ЗПУО ясно определя ролите на детските градини, училищата, центровете за подкрепа на личностното развитие, както и на специализираните обслужващи звена. Той въвежда и понятието за обществен съвет, като механизъм за граждански контрол и прозрачност в управлението на всяко държавно и общинско училище .

Наредби и стандарти – детайлизирана рамка в действие

След закона идва ред на подзаконовите нормативни актове, които придават форма, конкретика и измеримост на заложените принципи. Сред най-ключовите са:

• Наредба №9/2016 – регулира статута на институциите, процесите по откриване, преобразуване и закриване на образователни структури;
• Наредба за финансиране на институциите (ПМС №219/2017) – определя механизма за делегирани бюджети, разходни стандарти и възможностите за държавно финансиране на частни училища;
• Наредба №15/2019 – дефинира квалификационните изисквания и възможностите за професионално развитие на педагогическите специалисти и директорите;
• Наредба №16/2022 – въвежда прозрачен конкурсен ред за назначаване на директори;
• Наредба №18/2021 – урежда работата на Националния инспекторат по образованието (НИО), поставяйки акцент върху качеството, вътрешната самооценка и културата на развитие.

Това, което прави българската нормативна рамка уникална, е комбинацията от централизирани изисквания и възможности за локална гъвкавост, особено за училищата със статут на „иновативни“.

Частните училища – в рамката на закона, но с лице към разнообразието

България е една от малкото европейски страни, която след 2018 г. предостави възможност частните училища да бъдат държавно финансирани, при условие че спазват определени регулации: ограничаване или елиминиране на таксите, прием без селекция и публична отчетност. Така, вместо да са извънсистемни играчи, частните образователни институции станаха част от регулираната публична екосистема, без да губят правото си на собствена визия .

Регионални управления и контрол

Друг важен стълб в нормативната архитектура са Регионалните управления на образованието (РУО). Те изпълняват двойна роля – на партньори и на контролиращи органи. РУО не просто съгласуват учебните планове и следят документацията, а подкрепят директорите, насочват, обучават и съдействат, особено при нови назначения и предизвикателни казуси в управлението.

След законови промени през 2020 г. РУО получиха и правомощие за надзор над училищните настоятелства и обществените съвети, което допълнително засили контрола върху разходването на средства и предотвратяване на конфликти на интереси.

Училището като самоуправляваща се единица

Макар нормативната рамка да е всеобхватна, тенденцията е към по-голяма автономия, комбинирана със задължителна отчетност. Това означава, че директорите могат да взимат самостоятелни решения по кадрови, финансови и организационни въпроси, но:

• трябва да правят вътрешна самооценка на всеки 3 години;
• подлежат на външна инспекция от НИО;
• отговарят пред обществен съвет и родителска общност;
• поддържат актуална документация в онлайн системи (електронен дневник, регистри, отчети).

Както отбелязва и самата рамка, „образованието не е просто институционален процес, а жива връзка между ученик, учител, семейство и общество“. Затова управлението му изисква не само правила, но и разбиране за човешките процеси вътре в училището.

Вдъхновение и посока напред

Нормативната рамка на образованието в България към 2025 г. е едновременно стабилна и динамична. Тя предоставя на училищата, и особено на техните ръководители, ясна структура и обоснована свобода, както и отворени пътища към развитие и иновации. Това е изключително важно в контекст, в който все повече се говори за системност и човешко лице в управлението – комбинация, към която всяка образователна система трябва да се стреми .

Източници:

1. Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) – официален текст, обн. ДВ, бр. 79/13.10.2015, в сила от 01.08.2016:
   https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509 annual.nsa.bg+15lex.bg+15lex.bg+15

2. Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата – PDF версия от МОН:
   https://world.mon.bg/ischools/downloads/Naredba_9.pdf lex.bg+6world.mon.bg+6kids.dobrich.bg+6

3. Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите – PDF от НАВЕТ:
   https://www.navet.government.bg/bg/media/nrdb_8_23.082016_dokumenti.pdf lex.bg+15navet.government.bg+15lex.bg+15

4. Наредба № 5 от 03.06.2016 г. – предучилищно образование – официален документ:
   https://kids.dobrich.bg/documents/naredba_5_2016_preduchilishtno_obr.pdf sva.bg+5kids.dobrich.bg+5ruo-ruse.bg+5

5. Наредба № 10 от 01.09.2016 г. – организация на дейностите в училищното образование – PDF от училищен сайт:
   https://12sou-sofia.info/wp-content/uploads/2019/05/nrdb10_01092016_organizatsia-dejnosti.pdf navet.government.bg+1512sou-sofia.info+15sofia.obshtini.bg+15

6. Наредба за приобщаващото образование (2016) – Lex.bg:
   https://lex.bg/index.php/bg/laws/ldoc/2136927891 navet.government.bg+9lex.bg+9lex.bg+9

7. Нормативна уредба – списък на МОН (РУО Русе) – включва актуални редакции, вкл. Наредба 9, 10, 11, 15 и др.:
   https://ruo-ruse.bg/нормативна-уредба/ sacp.government.bg+3ruo-ruse.bg+3pgrkk-ruse-bg.net+3

8. PDF копие на ЗПУО (NAVET) – за сваляне локално:
   https://www.navet.government.bg/bg/media/ZAKON-ZA-PREDUCHILISHTNOTO-I-UCHILISHTNOTO-OBRAZOVANIE.pdf ruo-sofia-grad.com+2navet.government.bg+2navet.government.bg+2navet.government.bg+1sites.google.com+1

9. Наредба № 8 (РУО София) – PDF от сайта на РУО–София:
   https://ruo-sofia-grad.com/wp-content/uploads/2024/04/nar_08_0.pdf lex.bg+15ruo-sofia-grad.com+15navet.government.bg+15

10. Наредба № 10 (Lex.bg) – официална цифрова копия:
    https://sofia.obshtini.bg/doc/2914135/0/art43а sites.google.com+7lex.bg+7researchgate.net+7sofia.obshtini.bg

Новите предложения в образователната политика на МОН, заложени в проектозакона за училищното образование, поставят в центъра на оценяването не просто резултата, а развитието на ученика като цялостна личност – със знания, умения, нагласи, емоции и ценности.

От „зубрене“ към разбиране, от оценки към напредък

Какво означава тази промяна на практика?

• По-малко запаметяване на факти, повече акцент върху умения за разбиране, анализ, критическо мислене и решаване на проблеми;
• Индивидуален напредък, проследяван от началото до края на обучението, вместо само моментни изпити;
• Оценка на социално-емоционалното развитие, включително саморефлексия, екипна работа и междуличностни умения;
• Нови типове задачи – казуси, анализ на реални ситуации, интерпретативни въпроси и творчески решения.

Този подход е синхронизиран с европейските и международни тенденции – като изискванията на PISA, UNESCO и целите на ОИСР, в които компетентностите са приоритет пред съдържанието.

Компетентностният подход в действие

МОН разработва нови инструменти и формати за оценка. По националната програма „Система за НВО“ се изграждат банки с тестови задачи, ориентирани към ключовите компетентности – четивна грамотност, научно и математическо мислене, финансово планиране и др.

Вместо да се иска наизустяване на дефиниция, задачата може да включва:

• кратък текст със ситуация – ученикът трябва да направи избор;
• данни, които да бъдат анализирани;
• описание на житейски проблем и предложения за решение.

Така оценката става и обучение, а не просто контрол.

Емоционалната интелигентност – новият хоризонт

Особено внимание се отделя на уменията, свързани с вътрешния свят на ученика – емоции, самопознание, емпатия, устойчивост. В някои от новите предложения се предвижда да се проследява напредъкът в:

• изразяване на мнение с уважение към другите;
• способност за саморегулация при трудности;
• участие в дискусии и проекти с партньори.

Оценката тук не е в числа, а в качествена обратна връзка, която помага на ученика да разбере къде се намира и как да се развие.

Учителят – от оценител към ментор

В тази нова философия учителят не е просто съдия, който вписва бележки, а партньор, който напътства развитието. Вместо акцент върху грешките, се търси посока на израстване. Вместо единична оценка – портфолио, коментари, съвместно определени цели.

„Как се справи с този проект? Къде видя своя напредък? Какво би подобрил?“ – подобни въпроси стават част от процеса. А отговорите – част от ученическото самоусъвършенстване.

Родителите – партньори, а не зрители

Новата система предвижда и по-активна роля за родителите – чрез регулярна комуникация, достъп до електронни платформи и участие в общи стратегии за напредък на детето.

От формата „Вашето дете има 4“ се преминава към:
„Вашето дете подобри представянето си при работа в екип. Прояви креативност в нова ситуация. Има нужда от допълнителна подкрепа при обяснение на аргументи.“

Няма развитие без доверие и свобода

Най-важното обаче е духът зад тази промяна: всяко дете се развива със свое темпо. Законът признава това и създава механизми, с които оценяването да бъде не бариера, а подкрепа – огледало на растежа, а не само моментна снимка.

Както пише Кен Робинсън – един от най-цитираните съвременни педагози:

„Оценяването трябва да ни казва не просто какво знае детето, а как расте в своята уникалност.“

Източници (проверени към 13.06.2025 г.):

1. Министерство на образованието и науката – Проектозакон за изменение на ЗПУО
   https://www.mon.bg/bg/news/5655
2. Национална програма „Система за национално външно оценяване“ 2025
   https://www.mon.bg/bg/1431
3. OECD – Education and Skills: Framework for Assessment of Social-Emotional Skills
   https://www.oecd.org/education/assessing-social-emotional-skills.htm
4. УНИЦЕФ България – Образование за бъдещето
   https://www.unicef.org/bulgaria/образование
5. Ken Robinson – TED Talk: “Bring on the Learning Revolution!”
   https://www.ted.com/talks/sir_ken_robinson_bring_on_the_learning_revolution

В началото на 2025 г. Министерството на образованието и науката представи за обществено обсъждане един от най-важните документи за настоящото десетилетие – проект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Това не е просто поредна техническа редакция, а фундаментално обновяване на философията, духа и посоката на българското училище. Зад многословните формулировки и административни описания прозира една нова визия – училището като място не само за знания, но и за личностно изграждане, ценности и подкрепа.

Образование с човешко лице

Сред най-съществените предложения изпъква идеята за задължителен избираем час по добродетели и ценности. Той ще се провежда без поставяне на оценки, с акцент върху открити разговори и вътрешно развитие на децата. По време на тези часове учениците ще говорят за емпатия, уважение, честност, смелост, ще разсъждават върху реални ситуации, ще участват в игри и споделяне на опит. Макар религиозното обучение да остава по избор, всички деца ще имат възможност да докоснат „езика на сърцето“ – онова, което формира човека отвътре, отвъд изпити и оценки.

Този подход не е случаен. Той отговаря на дългогодишните препоръки на международни организации, като UNESCO и UNICEF, да се изгражда цялостна личност чрез образованието – не само мислеща, но и съпреживяваща.

Повече ред – с грижа, не със страх

Проектозаконът предлага и нова рамка за дисциплината и училищната безопасност. Учителите получават правомощия да прилагат бързи предупредителни мерки при нарушения, без да се чака ескалация. Това включва временно извеждане от час, насочване към консултации и участие в корективни дейности.

Вместо само санкции, фокусът се премества към възпитателния характер на реакцията – учениците ще получават обратна връзка, а не просто наказание. Така училището се утвърждава като място за навременно възпитание, а не само за академично представяне.

Особено важно е, че във всяка стъпка на дисциплинарните действия се въвежда принципът на навременната подкрепа, включително разговор с психолог, консултация с родител и индивидуален план за работа. Това съчетава отговорност и грижа – комбинация, от която всяко дете има нужда.

Подкрепа по български език за децата, които не го владеят

Проектозаконът отчита и една от болезнените реалности на съвременна България – все повече деца в училище не владеят добре български език, защото са родени или живели дълго време в чужбина, или идват от среди, в които майчиният език е различен. За първи път на държавно ниво се въвежда структурирана система за езикова адаптация – чрез индивидуално обучение или специални подготвителни езикови класове.

Това е ключов ход, тъй като липсата на езикова основа прави невъзможно реалното включване на детето в учебния процес. Заедно с езика идва и културната адаптация, социалната принадлежност, увереността. С този закон България изпраща сигнал, че всяко дете е желано и важно – и ще получи шанс да навакса, да се включи, да се развива.

Нови специализирани училища с прием след 4. клас

Проектът въвежда също и възможността за ранно насочване на деца с изявени интереси към природоматематическите науки. Специализирани училища – математически и природоматематически гимназии – ще могат да приемат още след 4. клас, като след това учениците ще продължат обучението си без нужда от нов изпитен процес до 12. клас.

Целта е да се развива дългосрочно талантът, а не да се „прескача“ между системи и формати. И тук личи философията на промяната – устойчиво изграждане, не моментна оценка.

Малките големи жестове: по-леки раници и модерни учебници

Сред детайлите се крие и една много практична промяна – разделяне на учебниците на части, които могат да се носят поетапно и актуализират по-лесно. Задължително ще има и дигитален вариант с интерактивно съдържание, достъпен за всяко дете.

Това решение обединява здравна грижа (по-малко натоварване) и модерно мислене (достъп до съдържание от всяко устройство) – малка, но значима крачка към комфортна и гъвкава образователна среда.

Вместо финал: една нова педагогическа култура

Този проектозакон е повече от регулация. Той е заявка за културна промяна в българското образование – към топлина, уважение, отговорност и смисъл. Едновременно с това той предвижда реални механизми, с които тази промяна да се случи: нови роли за учители, нови структури за ученици, нова подкрепа за родителите.

„Знанието е сила, но човекът е смисълът.“ – тази максима, макар и негласна, се усеща в духа на законовите промени.

Източници (проверени към 13.06.2025 г.):

1. Министерство на образованието и науката – Проектозакон за изменение и допълнение на ЗПУО
   https://www.mon.bg/bg/news/5655
2. Държавен вестник, бр. 23/2024 – Наредба за приобщаващото образование
   https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=187472
3. Портал за обществени консултации – Законодателни инициативи на МОН
   https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7999
4. МОН – Пресцентър (актуални новини и разяснения)
   https://www.mon.bg/bg/news
5. УНИЦЕФ – Образование и социално-емоционално учене
   https://www.unicef.org/bulgaria/образование

Добрият ресурс може да спести часове подготовка, да вдъхнови нова идея, да внесе радост в класната стая и – най-важното – да отключи потенциала на ученика. От мултимедийни уроци и дигитални игри, до готови планове, тестове и работни листове – светът е пълен с възможности. Но кои са най-добрите, сигурни и проверени източници към днешна дата?

По-долу ще откриете подбран Топ 10 на най-полезните платформи за учителски ресурси в България и Европа, с проверени към 13.06.2025 г. работещи линкове. Подборът е направен въз основа на дълбоко проучване, обхваща ресурси с висока практическа стойност и е насочен към всички образователни степени – от детската градина до гимназията.

ТОП 10 ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСА ЗА УЧИТЕЛИ

1. TES Resources –
   Една от най-големите глобални платформи с над 1 милион ресурса: уроци, работни листове, тестове, презентации и игри. Подходяща за всички етапи и предмети.
   https://www.tes.com/teaching-resources
2. Twinkl –
   Над 500 000 ресурса – от планове до дидактични игри, с опция за адаптация по клас и предмет. Има абонамент, но предлага и безплатни шаблони.
   https://www.twinkl.com/
3. BBC Teach / Bitesize –
   Безплатна колекция от видеа, игри и уроци, групирани по възраст и предмет. Идеални за самоподготовка и визуално представяне на теми.
   https://www.bbc.co.uk/bitesize/teachers
4. Kahoot! –
   Интерактивна платформа за игрово учене и преговор чрез викторини. Стимулира ученическата активност и ангажираност в реално време.
   https://kahoot.com/
5. European School Education Platform (eTwinning) –
   Европейска платформа за сътрудничество между учители, обмен на ресурси, курсове и съвместни ученически проекти. Безплатна и достъпна на български език.
   https://school-education.ec.europa.eu/
6. Национална електронна библиотека на учителите (OER МОН) –
   Официален каталог на МОН с над 10 000 ресурса, създадени от български учители – напълно безплатни и подредени по клас и предмет.
   https://oer.mon.bg/
7. Prepodavame.bg –
   Богата българска платформа с готови уроци, наръчници, добри практики и теми по социално-емоционално учене. За всички етапи и предмети.
   https://prepodavame.bg/
8. Уча.се –
   Най-популярната образователна платформа в България, със зрелищни видео уроци и тестове по всички предмети. Подходяща за самоподготовка и подкрепа в час.
   https://ucha.se/
9. IZZI от Клет България –
   Платформа с електронни учебници и упражнения от 1. до 12. клас, включително видеа, 3D анимации, игри и интерактивни задачи.
   https://izzi.digital/
10. Smart Classroom (Samsung България) –
    Интерактивна образователна среда с възможност за създаване на уроци с добавена реалност и дигитално портфолио. Подходяща за иновативни учители.
    https://smartclassroom.bg/

Изборът обаче е огромен и понякога объркващ. Именно затова направихме задълбочен преглед на над 25 български и международни образователни платформи, описани в обширния файл с проучване, за да подберем онези 10, които към 13 юни 2025 г. отговарят на няколко важни критерия:

проверен и активен линк
достъпност и практическа полезност
яснота на съдържанието
разнообразие на формати и теми
подход за учители, ученици и родители

Представяме ви ТОП 10 сайта за уроци и учебни материали, които са работещи, доказани и силно препоръчителни:

1. Twinkl

Глобална платформа с над 1.5 млн. ресурса – уроци, планове, игри и работни листове по всички предмети и възрасти, създадени от учители. Част от съдържанието е безплатно.
https://www.twinkl.com

2. TES Resources

Учителски пазар за ресурси (UK) – хиляди споделени планове, презентации и работни листове по всички предмети. Има както безплатни, така и платени материали.
https://www.tes.com/teaching-resources

3. BBC Bitesize

Образователен портал на BBC – безплатни видеоуроци, тестове и упражнения за ученици от 5 до 16 г. по всички основни предмети.
https://www.bbc.co.uk/bitesize

4. British Council – Teaching English

Платформа за учители по английски език – безплатни уроци, планове, аудио записи, методически съвети и видео материали.
https://www.teachingenglish.org.uk

5. European School Education Platform (ESEP)

Официална европейска платформа – статии, проекти, курсове и ресурси за учители, интегрираща eTwinning и School Education Gateway.
https://education.ec.europa.eu

6. Scientix

STEM платформа за иновации в преподаването – безплатни ресурси по наука, технологии, инженерство и математика.
https://www.scientix.eu

7. Europeana Classroom

Уроци чрез културното наследство на Европа – дигитални ресурси и сценарии за хуманитарни предмети и междупредметни проекти.
https://www.europeana.eu/en/collections/education

8. Уча.се

Български портал с видео уроци и тестове – кратки, разбираеми обяснения по всички предмети от 1. до 12. клас. Частично платен достъп.
https://ucha.se

9. Кан Академия (на български език)

Безплатна платформа с преведени уроци и упражнения – по математика, физика, химия, биология и други.
https://bg.khanacademy.org

10. Национален образователен портал – Дигитална раница

Каталог с над 10 000 безплатни ресурса от МОН – уроци, упражнения, игри, симулации и методически материали.
https://oer.mon.bg